Страхил Христов Стоянов
Кмет на с. Галиче
тел: 09136 / 2329, Email: bslatina@oabsl.com
Страхил Христов Стоянов е роден на 17.06.1975г. в град Бяла Слатина. Основното си образование завършва в с. Галиче, а средното си в Техникум по механизация и електрификация на селското стопанство ,, Н. Й. Вапцаров" в гр. Бяла Слатина.
Военната си служба отбива във ВВС Божурище. Женен с две деца.
Селото се намира в северозападна България, разположено в котловина на брега на река Скът, с площ — 70,217 км².На запад граничи със селата Алтимир и Липница, на север със с. Селановци, на изток със с. Бърдарски Геран и на юг със с. Търнава.
Историята на населеното място Галиче започва, поне „на хартия“, някъде в края на ХIV век и началото на ХV век. За селото се знае от предания, а и от намерени през изминалите години тракийски съкровища, че е било кръстопът през римско време. Единият път е от с. Гиген (Улпия Ескус — римски град, създаден по времето на император Траян през 106 г.), пътят минавал през с. Галиче (местностите „Сънтина бабка“ и „Тево дърво“) и продължавал през г. Бяла Слатина за г. Червен бряг (тогавашен център). Другият път, минаващ през селото идвал от г. Лом и минавал през местностите „Прапора“, „Червената урва“, към г. Бяла Слатина и г. Червен Бряг. Въпросните пътища са съпроводени на интервали с могили, запазени до наши дни, най-вероятно някогашни ориентири. За първи път името на селото, обаче, се споменава в турските документи за областта, в началото на XV век. За през периода на турското робство в България за селото е останало като предание, че турчин в селото не е замръквал или ако е, то на сутринта от селото излизал само конят му. Причина за това най-вероятно е било, че селото се е намирало в гориста местност, което от своя страна е служило в плюс за местното население. За това време, но в по-късен стадий от турското владичество XVI–XVII век е останала една притча за отстояването на една любов: „Извън селото, в гората, била отседнала турска войска. Водачът им имал болки в очите и местна лечителка му казала, че трябва да му се правят компреси от млада девойка от селото и с вода от «манастира» (местност, намираща се западно от селото). Въпросното момиче било доведено, но то си имало приятел Данфор, който замислил през нощта да отърве от турците девойката си. И така през нощта той се промъкнал тихомълком в шатрата на турския водач и без да му мигне окото му отрязал главата. На сутринта, след като разбрали за обезглавеният им водач, турската потеря напуснала местността.“. От тогава на това място, до наши дни, е просъщесвувало дърво наречено от населението „Данфоров Горун“.
В околностите на с. Галиче, през 1918 г. е открито сребърно съкровище, състоящо се от 14 сребърни фалери, с изображения на жена, конник и розети. Изкусно изработено и позлатено. Съкровището датира от II–I в. пр.н.е., малка част от което било видяно във Виена през 1970 г. в музей.
В местността има много могили и тракийски гробници. Някои от тях са: „Батова могила“, „Ценкова могила“, „Разкопана могила“. И трите се намират в най-високите точки в околията. Също така интересни забележителности са местностите: „Червената урва“, „Дулеца“, „Пищова падина“, „Меча дупка“, „Тево дърво“, „Обретен“.
Всяка втора събота и неделя от месец юни се провежда селски събор.
Историята на населеното място Галиче започва, поне „на хартия“, някъде в края на ХIV век и началото на ХV век. За селото се знае от предания, а и от намерени през изминалите години тракийски съкровища, че е било кръстопът през римско време. Единият път е от с. Гиген (Улпия Ескус — римски град, създаден по времето на император Траян през 106 г.), пътят минавал през с. Галиче (местностите „Сънтина бабка“ и „Тево дърво“) и продължавал през г. Бяла Слатина за г. Червен бряг (тогавашен център). Другият път, минаващ през селото идвал от г. Лом и минавал през местностите „Прапора“, „Червената урва“, към г. Бяла Слатина и г. Червен Бряг. Въпросните пътища са съпроводени на интервали с могили, запазени до наши дни, най-вероятно някогашни ориентири. За първи път името на селото, обаче, се споменава в турските документи за областта, в началото на XV век. За през периода на турското робство в България за селото е останало като предание, че турчин в селото не е замръквал или ако е, то на сутринта от селото излизал само конят му. Причина за това най-вероятно е било, че селото се е намирало в гориста местност, което от своя страна е служило в плюс за местното население. За това време, но в по-късен стадий от турското владичество XVI–XVII век е останала една притча за отстояването на една любов: „Извън селото, в гората, била отседнала турска войска. Водачът им имал болки в очите и местна лечителка му казала, че трябва да му се правят компреси от млада девойка от селото и с вода от «манастира» (местност, намираща се западно от селото). Въпросното момиче било доведено, но то си имало приятел Данфор, който замислил през нощта да отърве от турците девойката си. И така през нощта той се промъкнал тихомълком в шатрата на турския водач и без да му мигне окото му отрязал главата. На сутринта, след като разбрали за обезглавеният им водач, турската потеря напуснала местността.“. От тогава на това място, до наши дни, е просъщесвувало дърво наречено от населението „Данфоров Горун“.
В околностите на с. Галиче, през 1918 г. е открито сребърно съкровище, състоящо се от 14 сребърни фалери, с изображения на жена, конник и розети. Изкусно изработено и позлатено. Съкровището датира от II–I в. пр.н.е., малка част от което било видяно във Виена през 1970 г. в музей.
В местността има много могили и тракийски гробници. Някои от тях са: „Батова могила“, „Ценкова могила“, „Разкопана могила“. И трите се намират в най-високите точки в околията. Също така интересни забележителности са местностите: „Червената урва“, „Дулеца“, „Пищова падина“, „Меча дупка“, „Тево дърво“, „Обретен“.
Всяка втора събота и неделя от месец юни се провежда селски събор.
